Проблемът с инфлацията е, че веднъж разбудено това чудовище, то е много трудно да бъде укротено без последствия за бизнеса и домакинтвата и то за най-уязвимите.

Това ни казва Руслан Стефанов, главният икономист на Центъра за изследване на демокрацията. Потърсихме го, за да опитаме да отговорим на един твърде сложен и по същество забравен отдавна проблем - как да се преборим с ценовия натиск така, че хем да не пострада икономиката, хем да не позволим тя да изяде и малкото, което имаме. Поне тук в България. 

А че това бе забравен проблем е ясно на всички - от кризата през 1997 г. и последващото успокояване, българите изглежда бяха изтикали този термин - инфлация - от главите си и като че не предполагахме, че той може отново да шета из централните емисии на новините, из всички заглавия на електронните медии и да ни се хили озъбено от първите страници на вестниците. 

Ето обаче, че отново сме тук и всички се питаме - до кога ще останеш, инфлацио? Кой те доведе и колко още смяташ да ни вземеш? 

Временната инфлация, която реши да поостане

Защо се появи отново инфлацията? Най-просто казано - заради пандемията. Или още по-точно - заради отговора на правителства и централни банки на икономическия шок, който локдауните причиниха. Започнахме едно лудо наливане на огромни средства в стопанския живот, чиято цел бе една-единствена - да го спасят от смърт. И макар да помним кратко, то би трябвало да си припомним, че всички, абсолютно всички, поискаха това от правителствата по света - да дадат. Е, те да дадоха. Така дадоха, че изглежда и малко се оляха. Вече почти не съществува човек, който да може да каже колко точно изляха в пазарите Европейската централна банка, Федералният резерв, Китайската банка, Английската банка...

"По-фундаменталните причини, поради които се появиха опасения, че това не е временно явление и няма да отмине толкова бързо, са дългосрочни фактори, които няма да престанат да действат. Единият фактор е политиката на "лесни пари" на централните банки - ЕЦБ има такава политика от 2008 г. Тази политика на лесните пари доведе до наводняване на системата с ликвидност и във все повече активи започнаха да се трупат ценови балони, което се превръща в дългосрочен фактор за повишаване на цените", продължи обяснението си Стефанов. 

Ясно е - когато една система е залята с пари, тя трябва да ги пласира. Потребителските разходи изхвърчат, а пазарът започва да се задъхва. Цените се вдигат. 

И въпреки че това не е единственият проблем, то от всички казано до момента изглежда, че именно ЕЦБ може да повлия на частичното справяне с проблема. Готова ли е да го направи? 

"В Европа не сме стигнали до затягане на икономическия цикъл. Потребителското ниво остава ниско в сравнение например със САЩ. ЕЦБ даде  сигнал, че инфлацията изпреварва покачването на доходите, но основният принцип на модерната централна банка е да се съсредоточи върху средносрочните прогнози. Прогнозата за 2023 г. е инфлация от 1,8%, което е под целта от 2%", казва ни пък бившият вицепремиер по разходване на европейските средства Атанас Пеканов. 

Той е съгласен, че инфлацията у нас е привнесена от Запад и казва, че действителното движение на инфлационните процеси надвишава очакванията на повечето световни експерти. Казва ни обаче и че трябва да имаме предвид, че цените са такива, каквито са, защото идват като резултат от много силната реакция на правителствата на пандемичната криза.

"Това има своите позитиви, така и негативи. Никога няма да успеем да намерим абсолютното балансиране на фискалните стимули", продължава той. 

Всичко това едно на ръка, но има и друго - инфлацията в момента се движи и от абсолютната лудост в цените на енергоносителите. Тук нужда от повече обяснения няма - всички виждаме месечните си сметки, пък били те и под мораториум. Невъзможно е да имаме стотици проценти увеличение на газа на пазарите и да нямаме акумулиране на тези стойности в цените на стоките. 

Ще видим ли двуцифрени инфлационни показатели? 

Официалната статистика у нас показва инфлация от 7,8% на годишна база през декември. В същото време тази в Еврозоната достигна своя рекорд от 5,1%. И макар тези числа да изглеждат доста ниски, сравнение с тези в Турция например - от близо 50%, за населението на Европа, която както казахме бе позабравила какво е това инфлация, проблемът остава на масата. 

У нас често, най-вече политиците от опозицията, обичат да казват, че инфлацията в момента е "галопираща". Това, разбира се, е невярно. Трябва да имаме предвид, че литературата твърди, че галопираща инфлация имаме една след като прехвърли границата от 10 или 20 процента. Е, големият въпрос в момента е - ще прескочим ли бариерата от 10%? 

"Смятам, че пикът  на инфлацията ще бъде в следващите 2-3 месеца, защото натискът откъм цените на енергоносителите започва да спада. Не очаквам да премине (инфлацията) в двуцифрени числа, но определено риска това да се случи или най-малкото да има по-продължителна висока инфлация (над 2%) съществено се увеличи в последните месеци", ни казва Руслан Стефанов. 

С него е съгласен и Атанас Пеканов - и той не очаква рязко повишение, но и двамата предупреждават - при неправилна постановка на политиките - това може и да се случи. 

Междудругото, тезата, че инфлацията ще достигне връх през март и април и ще започне да се успокоява през лятото е теза и на финансовият министър Асен Василев. Как обаче се прави тази прогноза и на базата на какви фактори? 

"От четирите фактора, които допринасят за инфлацията, три вероятно ще отшумят - цените в енергетиката на първо място. На второ - 2022 г. няма да носи този пандемичен натиск като 2020 и 2021 година. На трето - очакванията са, еч проблемите с доставките би трябвало да се преодолеят. Освен това стимулативните политики ще започнат да намаляват също", обяснява ни Пеканов. 

Големият проблем обаче е в действията ни оттук насетне. Европа и България се намират в перфектната буря от ценови натиск и балансирането на политиките е сложно, дори за експертите. Защото в момента наблюдаваме продължаване на проблема - компенсациите на глава, дефицитите и разходите на правителствата помагат на хората да се справят, но и наливат допълнтелно масло в огъня на разгорялата се инфлация. Т.нар. "хеликоптерни пари" ли са решението? 

"Хеликоптерните пари, в отговор на КОВИД и шоковото покачване на енергийните цени, са част от проблема на проинфлационната политика и един от ключовите фактори на поддържане на първоначалния про-инфлационен импулс ще бъдат именно те и меката фискална политика. Увеличаването на фискалните и социалните разходи, макари и необходимо, ще създаде очакване за още покачвания в бъдеще и до продължаващ натиск върху цените. Правителствата в Европа, и в частност в България, ще имат много трудната задача да намерят правилния баланс и да удържат проинфлационния натиск", предупреждава Руслан Стефанов. 

И ако той е прав, излиза, че излизане от кризата скоро няма да има. Защото пандемията и отговорът на нея създадоха перпетуум мобиле за движението на инфлацията. Защото пред Европа и България стои не само този проблем, но и бързото възстановяване след пандемията и настигането на нашите конкуренти. 

"Подобно на социалните разходи на правителствата, сложният въпрос пред ЕЦБ е кога и с колко да увеличи лихвените проценти, така че да спре инфлационния натиск, но да не задуши икономиките в Еврозоната", продължава Стефанов. 

А задушаването, както вече видяхме, не е никак трудно за крехките ни икономически системи. 

Какво може да направи България? 

По отношение на движението на инфлационните процеси - не много. Дори обратното - българското правителство и БНБ не могат да я спрат, но могат да я напомпат. И ако трябва да сме честни, изглежда, че раздутият бюджет предложен от Асен Василев клони по-скоро към второто. 

Причината в невъзможността за реакция, разбира се, се крие във валутния борд - България на практика няма право на собствена парична политика. Страната ни е най-директно свързаната с еврото икономика в ЕС, която не ползва евро и логично носи всички последствия на европейските политики, но без да има глас в събранието на големите играчи във Франкфурт. Поне не все още. 

"БНБ има някои ограничени инструменти - чрез капиталовите изисквания към банките и през тях може да успокои малко кредитирането. Още можем обаче да оставим икономическата активност и да не взимаме такива мерки, можем през фискална политика да търсим компенсации за високоенергийните фими и по-скоро за домакинствата", смята Пеканов. 

Такова общо-взето е мнението и на Руслан Стефанов. Той казва, че правителството трябва да съсредоточи фискални средства специфично за социално най-слабите, докато "бизнесът, който има основната роля да играе на пазара, да бъде оставен на силите на този пазар".

Таргетиране. Това е основният извод, до който стигат и двамата експерти, с които Клуб Z говори. Изглежда, че времето на "стимули за всички" трябва да приключи, както сполучливо се изрази бившият министър по разходването на европейските средства. 

Проблем обаче има. И той е, че България все още, след толкова много години, все още няма правна дефиниция за енергийна бедност например. Само заради това отпада възможността да се таргетират най-уязвимите части на неселението и да се намираме в абсурдната ситуация да помагаме (през антипазарната мярка на мораториума) и на бедни и на много, много богати. 

Все пак трябва да имаме предвид, че инфлацията се оказа по-упорита, отколкото се смяташе, но и че тя изглеждаше невъзможна за избягване, точно защото трябваше да спасим икономиките си. 

"Целият свят бе позабрави за инфлацията. Ние сме загубили рефлекса какво трябва да се направи и как да се действа в случаи на рязка или упорита инфлация. И в централните банки и в правителствата липса разбиране за това колко неприятно и трудно може да бъде справянето с това явление", завършва Руслан Стефанов. 

И е трудно да не се съгласим. В края трябва да предупредим - идват месеци на ускоряване, преди да дойде времето  за отминаване. Преди да се съмне е най-тъмно, казваше непрежалимият Кристиян Таков и изглежда - отново се оказа прав.